Какво означава „синтонен“?
Думата „синтонен“ произлиза от гръцките syn – „заедно“ и tonos – „звук, тон“.
Синтонност означава съгласуваност на тоновете, настройване към обща вълна.
Какво е синтонно поведение?
Синтонното поведение е способността да действаш, общуваш и живееш в хармония с околните, със света и със самия себе си — без да губиш своята индивидуалност.
Синтонността в съвременния свят
Съвременният човек живее под постоянно напрежение — информационно, емоционално, социално.
Стремим се да бъдем бързи и резултативни, но все по-често губим хармонията — онази вътрешна съгласуваност, от която се ражда истинското качество на живота.
Синтонността връща човека към естественото му състояние, когато мислите, чувствата и действията звучат в един ритъм.
Такъв човек няма нужда да се бори — той настройва пространството към хармония.
Синтонното поведение – повече от учтивост
Синтонното поведение не е просто форма на общуване или социална учтивост.
То е начин на живот – да живееш в съгласие със себе си, с хората и със света, като:
съхраняваш вътрешната си цялост и психическата си енергия;
подобряваш всичко, до което се докосваш;
не се приспособяваш с компромис, а се движиш в потока на живота,
усъвършенствайки себе си и околните.
Признаци на синтонното поведение
Признаците на синтонното поведение включват:
внимателност към момента;
способност да усещаш ситуацията;
въздействие без натрапване;
умение да променяш формата, без да губиш същността;
добронамереност и откритост;
екологичност на решенията – действия, които не вредят на никого и носят полза.
Как действа синтонното поведение?
Синтонното поведение не означава съглашателство.
То не е „да бъдеш удобен“, а да бъдеш съзвучен — да разбираш:
къде е твоята сила;
къде е позицията на другия;
как да ги съчетаеш в жив диалог.
Синтонният човек умее да слуша и да чува, умее да изгражда връзки, в които на всички им става по-леко и по-хармонично.
Резултатът от синтонното поведение
Резултатите от синтонното поведение са:
хармонични отношения без излишни драми;
повишена психологическа устойчивост на средата;
влияние без натиск, което позволява на енергията да тече свободно.
Синтонното поведение не е техника на общуване, а състояние на зрялост, когато човекът се превръща в източник на равновесие за другите.
