Какво е конгруентност
Конгруентност означава съгласуваност между вътрешните състояния и външното изразяване — когато чувствата, мислите, думите и действията съвпадат.
Терминът е въведен от Карл Роджърс, който определя конгруентността като автентичност и честност на човека в контакта със самия себе си.
За Роджърс това е състояние на вътрешна цялост, при което човек не прикрива и не изкривява своя опит, а го осъзнава и изразява адекватно спрямо ситуацията.
С други думи, конгруентността е съвпадение между вътрешното преживяване и външното поведение.
Как изглежда конгруентният човек
Човек е конгруентен, когато казва това, което чувства, и прави това, което смята за правилно.
Той не крие емоциите си зад маски, не се опитва на всяка цена да се хареса, не демонстрира фалшиво спокойствие, когато вътрешно е напрегнат.
Конгруентността не означава „да казваш всичко, което мислиш“, но такъв човек е честен в изразяването на себе си — мек, но ясен, без вътрешно раздвоение.
До конгруентния човек е комфортно, той внушава доверие.
Конгруентността е хармония между вътрешното и външното, която прави поведението на човека цялостно, убедително и екологично.
Невербални маркери на конгруентността
Думите съвпадат с интонацията и мимиката.
Няма фалш, напрежение или „игра“.
В тялото няма блокажи — енергията тече свободно, защото няма вътрешен конфликт.
Движенията са естествени, плавни и уверени.
Погледът е открит, без излишно напрежение или избягване на контакт.
Емоционалният фон е стабилен — усеща се спокойствие и увереност.
Маркери на поведенческо ниво
Съгласуваност между решенията и действията — това, което се казва, се реализира.
Отговорност — не прехвърля избора си върху другите и не се оправдава.
Ясни граници — умее да казва „да“ и „не“ без агресия и без чувство за вина.
Адекватност на реакцията — поведението съответства на ситуацията и нейната интензивност.
Отсъствие на показна роля — човек е еднакъв в официална и лична среда, без „вътрешен актьор“.
Естествено лидерство — конгруентността се възприема като вътрешен авторитет, който вдъхва доверие чрез истинност.
Маркери в психолингвистиката
Речта тече ясно, спокойно и логично, без резки промени в тона или защитни реакции.
Налице е съответствие между вербалното и невербалното — думите не противоречат на интонацията, ритъма и темпото на речта.
Лексикална простота и яснота — човек не се крие зад излишна сложност, езикът му отразява същността на казаното.
Съгласуваност между логическата и емоционалната структура на изказването — емоцията подкрепя смисъла, а не го замества.
Естествени паузи и ритъм — речта тече свободно, без изкуствени защитни добавки („ами“, „как да кажа“, „честно казано“ и др.).
Съответствие между съдържание и просодия — ако човек говори за радост, гласът му звучи „светло“.
В психолингвистиката конгруентността се определя като съгласуваност между смисловото, емоционалното и звуковото ниво на речта — състояние, което създава усещане за достоверност и вътрешна истина.
Същността на конгруентността
Конгруентността е състояние, при което вътрешният и външният човек съвпадат.
Това е автентичност към себе си и към света, която обединява:
осъзнатостта,
емоционалната зрялост,
телесната естественост
в едно цялостно и хармонично присъствие.
Русский 
Български 
English