Хипотимният психотип се характеризира със склонност към безмерна тъга, песимизъм и безнадеждност. Хората от този психотип изпитват отрицателни емоции по-често от другите, както и апатия и загуба на интерес към живота. Често се случва да се чувстват уморени, безинициативни и обезсърчени.
Хипотимичните личности се фокусират върху отрицателните аспекти на живота и имат затруднения в намирането на радост и удовлетворение, но това фокусиране им позволява да забележат грешки и пропуски в различни работни процеси. Хипотимът е роден критик, вижда грешките в системи и отрицателните качества на хората. Често хипотимите проявяват негативизъм към близките, което води до разруха в отношенията. Като резултат, самотата и изолацията са нормални състояния за хипотимите. Те често са безразлични към чуждото нещастие и в тези моменти не са отзивчиви. Еднообразната работа им носи утеха и усещане за стабилност. Те се стремят да спазват всички норми и правила на обществото, дори когато не са съгласни с тях. Хипотимите критикуват другите хора за неспазване на неписаните социални норми и правила.
Хипотимният психотип е склонен не само към критика, но и към самокритика, което намалява тяхната самооценка и влияе отрицателно върху тяхното самоприемане. Критиката често ги насочва към развитие на професионална кариера като инспектори, литературни критици и други професии, свързани с проверки. Освен това, хипотимите се опитват да предизвикат чувство на вина у хората по различни начини, за да постигнат своите цели.
Характерно за хипотимичните личности е нисък интерес към ежедневните задачи, раздразнителност при красиви и ярки събития, честа социална изолация и периодично намаляване на активността. Те могат да имат затруднения в общуването с околните поради своя песимистичен възглед към живота и отрицателното си възприятие на живота.



