Основната черта на емотивния психотип е състраданието и желанието да се помага на всички около себе си. Емотивите възприемат нещата твърде лично и често страдат от това качество. Те са скромни, понякога дори аскетични, не обичат крайната яркост и проявяват склонност към естествеността. Емотивите трудно си правят планове и често живеят без реално виждане за това, какво ще се случва в близкото или далечното бъдеще. Тъй като емотиви разполагат с високо ниво на емпатия, те са готови да отговорят на първото повикване за помощ.
Емотивният психотип се характеризира с висока чувствителност към всякакъв вид груби контакти с външната среда и съответно дълбоко изживяване на вътрешните си състояния. Хората от този психотип обикновено се отличават с висока чувствителни към своите състояния, както и към емоциите на околните. Те могат да възприемат дълбоко емоционални нюанси в общуването, но не изразяват чувствата си открито и искрено, за да не наранят другите.
Емотивните хора често са ориентирани към личните си емоционални нужди и се стремят към хармония и благополучие във вътрешния си свят, но базовата тревожност често изцяло елиминира техните усилия. Те могат да бъдат много емпатични и способни да разберат причините за действията на другите хора, което ги прави добри слушатели за околните.
Важно е да се отбележи, че емотивните хора могат много интензивно да изживяват както положителни, така и отрицателни емоции, което би повлияло на техните действия и вземането на решения. Въпреки това, при правилното управление на собствените си състояния, те могат да използват своята висока чувствителност към емоции като предимство, например в областта на изкуството, междуличностните отношения или терапията.



